Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2017 23:09 - Чиста следа в снега да оставя...
Автор: angelus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Моментът в който нещо изключително се ражда, осъзнаваме, че всяко раждане неизбежно води до  смърт.
Дали?
Поне за миг би трябвало да е вярно.

Мигът в който стоиш  на ръба на пропаст и си сигурен,че ще скочиш, защото просто нямаш избор. Трябва да живееш. Избрал си го и  ..неизбежно ще умреш.

Необяснимо. Чувството, което изпитах бе неописуемо. Странно, приятно.. и все пак някак необятно. Едно докосване, един поглед и никакви очаквания. За нищо и най-вече от никого.

Бях разбрал, че човек може и е хубаво да очаква единствено от себе си. Да бъде това, което ще го прави щастлив и да направи нещата, които желае да преживее.

Преживях различни емоции. Стигнах до двата полюса на човешкото съзнание. Двата полюса на човешката емоционалност. Безкрайната обич и абсолютната апатия. Като всичко противоположно, те също бяха в неразривна врззка. И винаги ще бъдат.

Достигнах категорична победа над себе си.  Самоунишожих се. И успях.. да изплувам. Да оцелея и да вярвам в същите неща в които вярвах някога – любов. Любов и всичко останало.

Любовта към всичко.

Не очаквах възможността да бъда изненадан. Да се почувствам запленен и уязвим от една конкретна ситуация и една конкретна душа. Но уви,  самоувереността не е добър другад.

Докосна ме и почувствах изключително спокойствие. Погледна ме и продължих да се чувствам по същия начин. Като  едно  съвсем обикновено същество, лишено от стойност. Сякаш нямаше  как да бъде оценено моето присъствие, моята личност, живот и сякаш не представлявах интерес по никакъв начин.  Просто  същество, стоящо пред друго същество и общуващо свободно и непринудено. Удовлетворението от това просто да бъдеш себе си и да получаваш ответност в това начинание. Несравним миг. Мигът в който не си обект, а истински субект.

Мигът в който си всичко, а нямаш стойност.

Затваряйки очи същата нощ, бях благодарен. И щастлив. Истински доволен. Нямах никакви очаквания. А бях срещнал нещото, което ме движеше в живота. Бях се сблъскал със собствената си философия. Бяло и чисто... като следа в снега.

Вирхушката от емоции така ме завладя, че на моменти губех точна представа какво се случва. А  социалната ми природа ме вкара в различни  рамки и всевъзможни инициативи.   А накрая се чувствах пречистен.

Едно докосване и целият поток на любовта премина през мен. Сякаш някой махна с ръце и всички облаци изчезнаха, а под тях изскочи слънцето.

Безкрайно и зареждащо.

Баланс.. вечната химера. Така мечтан и преследван. Стоварващ се като горещ въглен върху гола плът. Балансът дойде, защото винаги е бил желан. За да не изпадаме в крайности за дълго.. За да даде ново начало.

И донесе болка. Защото всяка спечелена битка, оставя след себе си жертви. Всеки огън – пепел. Всяка любов -  мъка.  И това не е лошо, а просто неизбежно.

Не можем да се лишим от грижата и нуждата да бъдем сигурни,че всичко, което обичаме е добре. Не можем да приемем,че сигурността не съществува и по мъничко страдаме.И сме щастливи.

Много сълзи ще се изтърколят, но всичко винаги ще бъде същото..

Любов



Тагове:   любов,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: angelus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 86873
Постинги: 35
Коментари: 23
Гласове: 464
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031