О, Господи, вали дъжд,
но аз не се оплаквам - зарежда ме с нов живот.
Звездите в небето,
пълнят очите ми със сълзи
Те осветяват пътя ми..тази нощ
От години не съм се чувствал истински жив.

И само за ден
Един ден като днешния
Ще се махна от този постоянен разврат

Вятърът в косата ми,
ме кара да се чувствам толкова жив.
Колко хубаво е да живееш тази нощ!
От години не съм се чувствал истински жив.

Луната свети на небето,
напомняйки ми за много други нощи.
Но те не са като сегашната.

О, Господи, вали дъжд,
но аз не се оплаквам.
Изпитвам удоволствие да бъда мокър.
Тук съм сам, съвсем сам.
Колко прекрасно е чувството да бъдеш сам -
тази нощ
От години не съм се чувствал истински жив

Луната свети на небето,
напомняйки ми за много други нощи.
Когато очите ми бяха много червени,
и хората ме мислеха за мъртъв..
Но не и тази нощ!

  Един съвсем непретенциозен превод, на една толкова истинска песен.
Винаги съм твърдял, че музиката е всичко. Животът започва със звуци и свършва с тях. Най-великото творение на човека е овладяването на музиката. Опитомяването на звука. Боравенето с него, комбинирането му с по-достъпни изразни средства, каквито са думите. Музиката - все още дива, но подала ръка, ни разказва истории за различни светове, животи, личности..души. Тя успява да ни покаже,че колкото и да сме различни и индивидуални, ние се вълнуваме от едни и същи неща, преживяваме едни и същи неща - понякога.Те ни докосват толкова дълбоко, че се усещаме в състояние да сътворим нещо толкова прекрасно. Вълшебство и великолепие.
В такива моменти си щастлив, че живееш и имаш възможност да усетиш с цялото си същество случващото се. Някога,някъде там, някой написал песен, за определена ситуация от живота и конкретни емоции.Тук и сега, хиляди мили далеч, в едно съвсем различно време и отделен момент аз стоя и усещам тази музика и тази история така, сякаш току що съм я написал, защото току що я преживях.. за пореден път. 

  https://www.youtube.com/watch?v=WWJem7RuBpc