Постинг
03.02.2012 19:24 -
Вечност (2)
Автор: angelus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1601 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2021 22:58
Прочетен: 1601 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.02.2021 22:58
Минаваш през мен.... и за момент губя реална представа за време и пространство.Събития и желания се събуждат в мен и не успявам да различа сън, спомен или мечта бе ... От трите по малко? Един сън, от който бяха останали спомени за една почти изживяна мечта ..
Нощта отново закриля кървящите ми криле, паднах от високо - не за първи път, но както винаги така болезнено..Събуждах се в своя ден и не заспивах нощем от угризения и обвинения към своята все още развиваща се личност. Защо събития така жестоко се разминаха с подходящия момент .. не успях да бъда толкова умен, колкото ми се искаше. А как ми се искаше... но не успях. Изгубих. Добре съм сега, но нещо все ми липсва. Зная какво е, но съм безсилен да преместя морето на мястото на пустинята, която се образува в душата ми. Сега се залъгвам с по капка на ден, колкото да ме има.. Седя в тъмата и се усмихвам докато плача, защото отново се сещам за момента в който осъзнах,че най - голямото ми щастие е най-тежката ми мъка ..Познавам контурите на всяка частица от разбитото ми сърце, мога да открия точното и място, но лепилото отново свърши..Понякога те мразя, но всъщност те обичам....когато минаваш (отново) през мен...
Ако някога срещнете нечия истинска любов, не я оставяйте да ви подмине..
Нощта отново закриля кървящите ми криле, паднах от високо - не за първи път, но както винаги така болезнено..Събуждах се в своя ден и не заспивах нощем от угризения и обвинения към своята все още развиваща се личност. Защо събития така жестоко се разминаха с подходящия момент .. не успях да бъда толкова умен, колкото ми се искаше. А как ми се искаше... но не успях. Изгубих. Добре съм сега, но нещо все ми липсва. Зная какво е, но съм безсилен да преместя морето на мястото на пустинята, която се образува в душата ми. Сега се залъгвам с по капка на ден, колкото да ме има.. Седя в тъмата и се усмихвам докато плача, защото отново се сещам за момента в който осъзнах,че най - голямото ми щастие е най-тежката ми мъка ..Познавам контурите на всяка частица от разбитото ми сърце, мога да открия точното и място, но лепилото отново свърши..Понякога те мразя, но всъщност те обичам....когато минаваш (отново) през мен...
Ако някога срещнете нечия истинска любов, не я оставяйте да ви подмине..
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 464
Блогрол
