Така нареченият „Цигански въпрос”  е не само български проблем, но и грижа на останалата част от Европа. Цялостното материално развитие на нашият свят, предполага и интелектуално такова. Глобализацията би следвало да е придружена от толерантно и лишено от предразсъдъци възприемане на световното, физическо и духовно разнообразие. Не става въпрос за лицемерна благоразположеност към всички, а само за окончателно приемане на факта, че съществуват хора, които не мислят, не изглеждат и не живеят като нас.

Дали сме част или не от Европейския съюз, ние сме на същия континент и живеем в същата парадигма както всички останали. Над нас все още е разперила ръце латинската сентенция „Разделяй и владей”. Вярвам,че всеки един изпитва потребност от хармония и единство, но структурата на света рядко го позволява. Истината е, че расизма никога не е бил преодоляван напълно, освен на думи. Насажданите през вековете идеи, че „бялата” раса е по-висша лежи дълбоко в душите на модерните хора, благодарение на политиката. Това помага на нечистите, човешки стремежи към власт и богатство да се реализират чрез интерактивна, подсъзнателна пропаганда. Удобна схема чрез която едни лица, извличат дивиденти благодарение на група хора, със силата на словото. А то е същността на политиката, но често предизборното убеждаващо говорене се превръща в грозна манипулация в действие. Така позовавайки се на нашата белота една част от политиците сочат с пръст циганското общество. Определят ги като чужди, мръсни, невъзпитани, необразовани, агресивни и всякакви други негативни епитети. Винят ги, че вземат пари на готово, че мързелуват и се възползват от статута си на малцинство. От другата страна са набедените, подстрекавани от друга група бизнес оратори, възползващи се от ситуацията. Когато някой се опита да ги ориентира се изтъкват само материалните фактори и нашата омраза към тях.И понеже всички изпитваме елементарни нужди – повлиява им се ефективно. Сърдим им се, че вземат пари на готово благодарение на нас. Нима е трудно да се досетим, че водейки се от този начин на мислене ние сами ги превръщаме в малцинство?! Не е ли очевидно колко много българи нямат елементарна култура, образование, желание за работа и при всеки удобен случай се възползват от някого.А ако можеха да лежат и да им плащат не биха отказали. Не беше ли това, което не харесваме в циганите? Държавата допуска да се наричат български граждани, но не и е удобно да ги третира като такива. Ние самите мислим по този начин, а в резултат на всичко това те не могат да се самоопределят. По-лесно е да се делим на групи за да сме лесни за повод.Без друго не мислим. А всъщност решението е в самия проблем. Ако не бяхме ги превърнали в „различните” едва ли щеше да има политическа ситуация при която да се създават цигански организации. Когато една група хора се приема нормално, тя живее нормално.Мислят като нас, интегрират се в обществото както всеки човек и нямат възможност да са част от политически ексцесии, понеже не изпитват чувство на различност.

     Същото се отнася и до всички останали, които парадират с изкуствената си толерантност. Експулсирането на циганите от Франция нахрани бедните души, но много скоро ще загуби своя ефект. Нито един френски гражданин няма да се облагодетелства на гърба на тези хора.Ничия заплата няма да се повиши чрез това действие. Ефекта на тази излишна акция ще е краткотраен, защото не носи съдържание, а е продукт на евтин популизъм.Дали наистина държави, които са начело на световната политика не успяват да се справят с шепа хора или просто не искат? До вчера говорихме за правата на човека, а днес стигаме до крайности. Сред нас има от много добри до много лоши хора.Сред циганите също се намират много добри и много лоши хора. Европа изисква качества и действия, които самата тя нарушава, когато това и е необходимо, нарушавайки своите собствени принципи и закони.Независимо дали са бели, черни, жълти или дори зелени, хората имат еднаква анатомия и единствено ги различава абстрактното. Ако всички имахме шанс да сме равни с добре защитени права и задължения, нямаше да има привилегировани и ощетени. Всички щяха да живеят по-добре в рамките на един възможен стандарт. Вероятно нямаше да има толкова милионери, но едва ли това би се отразило на живота на много от нас. Безпредметната жажда за власт и пари е разделила човечеството.Довела е до две жестоки световни войни и безброй други кървави сражения. Посадила е в нас омразата, изтрила е респекта и дори сме стигнали до там, че да посягаме на собствения си вид. Така бавно, но сигурно вървим към саморазрушение, което в едно с неуважението ни към природата. Благодарение на политиката сме забравили да обичаме. Човек, който не обича себе си, не обича нищо и никого. А това рано или късно ще доведе до крах.

Когато вървим по улицата нека не забравяме,че край нас минават не просто лица, а личности. Може да се изненадаме колко бихме се обогатили , ако имахме търпение да ги опознаем. Когато ни казват, че нещо е добро за нас, трябва да получим логична аргументация.Политиката е игра без правила, нека не бъдем пионките в нея!