Постинг
27.01.2010 23:24 -
Смъртта и аз
Самотата пусна котва в душата ми.
За пореден път се настани в ложата на моят малък театър и сякаш нямаше намерение да си тръгне. С всеки изминал етюд тя се разпростираше и показваше надмощието си над емоциите обладали момента. Празнина и студ оставаха след всяко движение, а спасителите отдавна бяха изчезнали. Болката попиваше във всяка моя пора и отново ме накара да подложа на съмнение смисъла на съществуването ми.. Такъв нямаше, все още няма и се чудя защо.. Пропилях всичко хубаво, което се изпречеше на пътя ми и не съумях да бъда друг човек. Не успявах да запазя материалното за себе си, губех телата.Твърде усърдно пазех истината. Сега предпочитам да ме няма. Да оставя на по талантливите тази задача и спокойно да взема онзи последен дъх, за когото нито едно живо същество не знае.За себе си..аз знаех,че съм преживял всичко, макар не така както другите си го представят. Изпитах вълнение, болка, мъка, тъга, безпомощност и много вина. После любов..бистра,ясна, силна и истинска колкото платоничността си. Безкрайна. Аз открих своята половинка, а може би душа с която сме делили непознати и отминали пространства, но достатъчно близка с качествата си. Не остана за мен, но остана в мен. Завинаги... и това ми стига за да кажа,че съм живял повече от всеки друг, а пък вие...мислете каквото си искате. Опознах всички крайни чувства и през цялото време омразата кръжеше около мен, опитвайки се да запълни дупките, които зееха в моменти на нещастие и слабост..но уви аз бях прекалено влюбен. Разбрах,че наистина няма пълно щастие, аз никога няма да мога да кажа на своята любима,че ще я обичам до следващата ни среща и дано тогава бъда по добър.. за да я задържа освен в ума си и в обятията си. Да и кажа,че всяка мисъл е с нейния адрес..че дишам денем за да мога да запазя вечерта за нея....и ако не дойде сама..да я извикам. Сега сред хората съм сам и лутам се по пътя тесен....с надежда,че сърцето ти е тъй голямо да пази спомена за онази ..почти есен.. а адът е близо и чака ме...чака...да изгоря и да разпръснат пепелта в косите ти..отново да съм близо за да те пазя.
За пореден път се настани в ложата на моят малък театър и сякаш нямаше намерение да си тръгне. С всеки изминал етюд тя се разпростираше и показваше надмощието си над емоциите обладали момента. Празнина и студ оставаха след всяко движение, а спасителите отдавна бяха изчезнали. Болката попиваше във всяка моя пора и отново ме накара да подложа на съмнение смисъла на съществуването ми.. Такъв нямаше, все още няма и се чудя защо.. Пропилях всичко хубаво, което се изпречеше на пътя ми и не съумях да бъда друг човек. Не успявах да запазя материалното за себе си, губех телата.Твърде усърдно пазех истината. Сега предпочитам да ме няма. Да оставя на по талантливите тази задача и спокойно да взема онзи последен дъх, за когото нито едно живо същество не знае.За себе си..аз знаех,че съм преживял всичко, макар не така както другите си го представят. Изпитах вълнение, болка, мъка, тъга, безпомощност и много вина. После любов..бистра,ясна, силна и истинска колкото платоничността си. Безкрайна. Аз открих своята половинка, а може би душа с която сме делили непознати и отминали пространства, но достатъчно близка с качествата си. Не остана за мен, но остана в мен. Завинаги... и това ми стига за да кажа,че съм живял повече от всеки друг, а пък вие...мислете каквото си искате. Опознах всички крайни чувства и през цялото време омразата кръжеше около мен, опитвайки се да запълни дупките, които зееха в моменти на нещастие и слабост..но уви аз бях прекалено влюбен. Разбрах,че наистина няма пълно щастие, аз никога няма да мога да кажа на своята любима,че ще я обичам до следващата ни среща и дано тогава бъда по добър.. за да я задържа освен в ума си и в обятията си. Да и кажа,че всяка мисъл е с нейния адрес..че дишам денем за да мога да запазя вечерта за нея....и ако не дойде сама..да я извикам. Сега сред хората съм сам и лутам се по пътя тесен....с надежда,че сърцето ти е тъй голямо да пази спомена за онази ..почти есен.. а адът е близо и чака ме...чака...да изгоря и да разпръснат пепелта в косите ти..отново да съм близо за да те пазя.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 464
Блогрол