В какво би могъл да вярва човек щом не може да вярва в човека ?! Не може, защото той противно на природата си върви срещу себеподобните и се превръща в самотен остров в собственото си съзнание, обграден от всичко, което задължително е по-низшестоящо.. картина която му дава поглед отгоре, което пък му дава Еверестово самочувствие и усещане за величие ...често без реално покритие..

Сами се отделяме и единственият пълноценен и истински контакт с другите е негативният, а искаме близост.. И я имаме, да - половинчата (понякога само привидно съществуваща..) такава, която да задоволява първичната нужда от друг индивид, но да не ни ангажира до толкова, че да нямаме двадесет и четири часа на разположение за мисли над себе си..

Недоизмислено...