Тъжните размисли на един човек.
Още един човек.
Вероятно объркан толкова, колкото мен.
А може би не?
Дали знае ""защо"" в крайна сметка..
Нямам представа.
Усещах как земята омеква и пръстите на голите ми и  ожулени от продължителния ход крака потъват в калта..
Стоях загледан в сумрака, палмовите листа си шепнеха дневни тайни, произвеждайки благодатен за мен ветрец.
Бях никъде, там някъде..сред пустинята от собствените си душевни терзания.Мислите ми сякаш изтичака като пясък през пръстите , чудех се дали тази спокойнa картина не е затишие пред буря.Понякога проблемите са толкова много, че натежават..и се сплескват, оформяйки почти идеално равни повърхности.
Понякога тази маса се повдига и засипва всичко .. за миг..
Достатъчно, може би..
Всичко това, предполагам, е част от голямото движение - живот.


А в пустините има миражи.

Вкопчени в проблемите си, понякога виждаме нещата такива, каквито ни се иска да бъдат.
И защо не ?..
Понякога обаче виждайки този мираж, достигайки целите си или променяйки ситуацията в съсзанието си,  заравяме глава в пясъка.
Дали в крайна сметка удовлетворението е някъде по средата. Заседнало м/у проблема и решението?
Някои неща имат толкова много обяснения,че спокойно бих ги нарекъл необясними..

Как ли се чувства човек когато напусне Земята?
Вероятно объркан, живота е един голям навик. А навика е втора природа..
Никой не обича внезапните, радикални промени..
Иска ми се да знам толкова много неща, но дали бих успял да ги преживея..
Краката ми потънаха до глезените.Усещах въздействието на влажната рохкавата пръст обгърнала крайниците ми.
Стоях прав, но умората напускаше тялото ми.
Потъвах..бавно, но сигурно.
Поех си дъх и изчезнах от хоризонта..

В този миг отворих очи . Седях осветен от приглушената светлина в заведението.
Пепелника пред мен беше пълен, а в ръката си държах останките от последната цигара.
Наведох се напред и издухах пепелта. Почувствах облекчение, мръсотията ме задушаваше.
Въпреки това усетих че съм готов за нова кутия..
Станах и захвърлих все още горящия фас на земята.
Ако стане пожар, значи така е било писано.



Почивай в мир!