Постинг
13.12.2014 00:53 -
Расизъм в изкуството
На тези кратки среднощни размисли ме провокираха критиките, които Ридли Скот отнася за новия си филм "Изход: Богове и царе" . Според критиците Скот е дискриминирал афроамериканците, понеже малкото присъстващи в продукцията били статисти. Тогава в съзнанието ми изплуваха десетките ""афро"" истории, които са филмирани и в които белите са или "ченгето" или "нежелан съсед". Дали това може да се тълкува като дискриминация също? Или пък не, поради исторически причини? И изобщо кой измисли тези правила?
Живеем в 21 век, а нашата цивилизованост, погледната от всевъзможни гледни точки се свлича стремително към дъното. Говорим си за толерантност, но опитвайки се да я постигнем, ние не приемаме някой друг. Борим се за световен мир, създавайки хиляди малки войни. Искаме равенство, но не съзнаваме, че гледайки на себе си като различни, ние гледаме на останалите като различни. Желаем истински преживявания, чувства и емоции, а сме способни да оценяме първо и основно по опаковката. Мечтаем за свобода, но така силно сме се хванали за клетката, че дори изкуството е получило своята рамка. А изкуството не може да бъде изкуство, освен ако не е плод на въображението.
То, единствената осъзната свобода, не бива да бъде оковавано във вериги. Една малка вселена, живееща във всеки един, която е едновремено еднаква и различна. Еднаква по своята структура и различна според ентусиазма, времето и мястото в живота на всеки един от нас. И все пак ако не вярваме в чудеса, дори да ни се случат, никога не бихме разбрали.......
Goodnight lovers....
Живеем в 21 век, а нашата цивилизованост, погледната от всевъзможни гледни точки се свлича стремително към дъното. Говорим си за толерантност, но опитвайки се да я постигнем, ние не приемаме някой друг. Борим се за световен мир, създавайки хиляди малки войни. Искаме равенство, но не съзнаваме, че гледайки на себе си като различни, ние гледаме на останалите като различни. Желаем истински преживявания, чувства и емоции, а сме способни да оценяме първо и основно по опаковката. Мечтаем за свобода, но така силно сме се хванали за клетката, че дори изкуството е получило своята рамка. А изкуството не може да бъде изкуство, освен ако не е плод на въображението.
То, единствената осъзната свобода, не бива да бъде оковавано във вериги. Една малка вселена, живееща във всеки един, която е едновремено еднаква и различна. Еднаква по своята структура и различна според ентусиазма, времето и мястото в живота на всеки един от нас. И все пак ако не вярваме в чудеса, дори да ни се случат, никога не бихме разбрали.......
Goodnight lovers....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 464
Блогрол
