Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2009 21:58 - Сто години самота
Автор: angelus Категория: Изкуство   
Прочетен: 1049 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.04.2009 22:00


 Беше минало време откакто Земята стана свидетел на един прекрасен душевен синхрон прескочил с големи трудности най различни човешки (предимно психически ) бариери..
Беше споделена, красива, щастлива и плодотворна любов. Съвсем музикална.Единствена, каквито сме и  всички ние. Еднакви на пръв поглед, но всъщност неповторими със силата на една секунда от времето.
Той беше млад, може би дори прекалено, имайки предвид ранната възраст в която скочи към океана на любовта. Тя беше по възрастна, уравновесена и интелигентна млада жена...
Той беше млад.. и безумно влюбен...
Живота ги раздели..грозно и нелепо..чисто физически...
Аз също обичах, като него, силно и непреодолимо...
Обичах го...малко по късно.
Аз бях млада, може би дори прекалено...
Той вече беше изгубил част от младостта си, уравновесен и интелигентен все още запазен...макар и малко разочарован .. мъж..
Неумението да боравя с чувствата ми донесе доста страдания.. и  още повече вина ..
Тя все още ме разкъсва, оставяйки ми съмненията ""дали"" и ""ако""...
Правилно или не (какво значение има вече) аз все мисля за това...
Няма да ви кажа защо, може би..просто не мога, но сигурна съм че

 вие ще намерите отговор на този въпрос...
Въпреки всичко беше красиво и невероятно.. най красивото..
Но живота бе жесток и ми отне всичко....което имаше някаква стойност достойна да бъде наречена ЩАСТИЕ...
Отне ми възможността да се отдам на един човек чисто......човешки...
Нещо, което можем да си позволим вероятно един път в живота..защото всичко след това единствено напомня...
Искаше ми се направя някого щастлив... например човек опознал щастлието, който би могъл да го търси отново и да ме научи и мен..на същото..

Но уви..
Тази книга не е писана така...
Не си мислете, че отваряйки една книга, вие сте първия който я чете...историята е все същата..

..
Тръгвам си от теб и...Август е Септември
в твоите очи се спуснаха мъгли...

Започва да вали и....Август е Септември
винаги боли, останем ли сами.....

Но аз съм аз, ти си ти
Мислиш ли, можеш ли..
Да обичаш както аз теб обичах?
Аз бях теб, мен си ти ,
но ти си мен отпреди...

Тръгвам си от теб и ..Август е Септември
в твоите очи започна да вали
В януарски дни ..помни Август е Септември...
и....винаги боли...

/Миро / Август е Септември /



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: angelus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 87060
Постинги: 35
Коментари: 23
Гласове: 464
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930